20 години чернодробна хирургия във ВМА и 97 трансплантации зад гъ...
Форумът стартира през вчерашния ден във ВМА, като тематиката му е мултидисциплинарния подход в лекуването на рака на черния дроб.
За достиженията на Клиниката в хирургията за нейните 20 години - ФрогНюз беседва с българското здравно величие в чернодробната и панкреатична хирургия проф. Никола Владов.
“В началото, несъмнено, никой не ни познаваше, имаше известно съмнение. Започнахме да вършим огромни и комплицирани интервенции, утвърдихме се. Четири години откакто създадохме Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, направихме първата чернодробна трансплантация във Военномедицинска академия без непозната помощ, без помощ на задгранични екипи. Започнахме всичко от нулата и го направихме български модел ”, споделя професорът.
Сега екипът, управителен от проф. Владов, има зад тила си 97 трансплантации на черен дроб.
“Развихме и станахме водачи в чернодробната и панкреатична хирургия. Вече 20 години поддържаме високото равнище, което в действителност е най-трудното - когато направиш нещо на доста високо равнище, да продължиш да го поддържаш във времето ”, сподели той.
“Най-важното е да се резервира равнището и наученото да се съобщи на идващите генерации, които да подхождат със същата отговорност и със същия хъс, както ние сме подхождали през тези 20 години ”, споделя още професорът.
Ето и цялото изявление с проф. Никола Владов:
Господин професор, тази година Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във Военномедицинска академия има 20-годишен празник – каква е равносметката за тези 20 години, с кои достижения сте най-горд?
Клиниката беше основана през 2003 година с поддръжката на тогавашното управление на Военномедицинска академия в лицето на ген. Тонев, който имаше съвременни, модерни визии за медицината и беше схванал, че една огромна и сериозна болница би трябвало да има такава клиника по чернодробно-панкреатична хирургия, че тази хирургия би трябвало да се развива във времето. Развитието на чернодробно-панкреатична хирургия е развой, който изисква време.
Тогава с ген. Тонев имахме среща. Той сложи времеви моменти и изясни по какъв начин вижда развиването. Тогава бях шеф на І-ва хирургична клиника на МБАЛ – Пазарджик, бях защитил дисертация, обвързвана с чернодробната хирургия. Материалът, който бях употребявал, беше от моя престой в Тунис. Вече бях специализирал чернодробна хирургия във Франция.
Така на 15 януари 2003 година започнах работа във Военномедицинска академия. На 1 юни същата година пък излезе заповедта за основаването на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология. Отначало в състава на клиниката бяхме аз, към този момент проф. Такоров - тогава беше специализант, преди малко приключил медицина, и старшата сестра Ася Шопова.
Във времето имах опцията да подбера екипа си. После в този екип се включи доктор Мутафчийски - към този момент военачалник и професор Мутафчийски, доктор Сергеев пристигна от районната болница в Пирдоп, в този момент доцент Михайлов - тогава доктор, също преди малко приключил. Постепенно във времето се включиха още сътрудници. Всички сътрудници, които се включиха първоначално, към този момент са началници. Една огромна част от тях са хабилитирани професори и доценти. Една част излязоха от клиниката и потеглиха по собствен път, развиха се, станаха началници на клиники и работят тази огромна и комплицирана хирургия.
Бавно и последователно клиниката се разви. Вече 20 години работим много интензивно. В началото, несъмнено, никой не ни познаваше, имаше известно съмнение. Започнахме да вършим огромни и комплицирани интервенции, утвърдихме се. На четвъртата година след основаването на клиниката направихме първата чернодробна трансплантация във Военномедицинска академия без непозната помощ, без помощ на задгранични екипи.
Бях ходил на специализация във Франция и поддържах тесни връзки с сътрудниците там, които през днешния ден са тук на нашия конгрес с тематика " Хепатоцелуларен карцином – мултидисциплинарен метод ”, които се откри през вчерашния ден вечерта - проф. Бонишон и проф. Собран, които тогава - преди 20 години, работеха в болница “Кушен ”.
Четири години откакто създадохме Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, направихме трансплантацията без да идват чужденци да и оказват помощ. Започнахме всичко от нулата и го направихме български модел.
Така във времето се развихме и станахме водачи в чернодробната и панкреатична хирургия. Вече 20 години поддържаме високото равнище, което в действителност е най-трудното - когато направиш нещо на доста високо равнище, да продължиш да го поддържаш във времето.
За 20 години се смениха много хора. Едни излизат, други влизат, учат се на хирургия, когато стигнат едно равнище, излизат, стават независими хирурзи, стават началници, развиват се. Такъв образец е доцент Белев в Пловдив, доктор Петко Димов в Бургас, доцент Василевски, които е заместник-директор на Министерство на вътрешните работи болница, проф. Такоров, който стана шеф на Първа клиника по коремна хирургия във ВМА, доцент Васко Михайлов, който е мой заместител в Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, доцент Луканова пък стана заместител на проф. Такоров. В момента в клиниката към този момент има четвърта вълна хирурзи, които се приготвят.
Говорихме за първата независимо осъществена трансплантация. Колко трансплантации се вършат сега и какъв брой могат да се вършат?
Това е огромен проблем, който съществува в България - неналичието на донори и дребният брой трансплантации, които се вършат. Направили сме общо 97 трансплантация, две от тях от жив донор - от възрастен на възрастен. Направихме първата трансплантация от жив донор в България от възрастен на възрастен, първата ретрансплантация.
Ние работим с това, което ни се дава. В последния септември да вземем за пример направихме пет трансплантации за един месец. Това е една напълно прилична цифра даже за средностатистически трансплантационен център в Европа.
Мисля, че можем да вършим умерено по 3-4 трансплантации на месец.
Как стои въпросът с донорството у нас - редно ли е съгласно Вас донорството да се предизвиква повече?
Такива акции има непрекъснато, просто би трябвало да бъде направена вярната организация. Транспортолозите по закон нямаме право да участваме в доноския развой - в организацията, във взимането на органите. Правилото е, че екипът, който взима органите, не може да прави самата трансплантация, това би трябвало да се направи от различен екип.
От наша позиция - по повод трансплантациите, имаме подготвеност и организация да вършим трансплантации когато и да е на денонощието.
Професоре, споменахте тридневния конгрес, който стартира през вчерашния ден във ВМА. Темата тази година е “Хепатоцелуларен карцином – мултидисциплинарен метод ”. Защо избрахте тази тематика за изданието на форума в годината на 20-ата годишнина на Клиниката?
Темата на този следдипломен курс, с който означаваме 20-годишнината на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във Военномедицинска академия, е лекуването на рака на черния дроб. Това лекуване мултидисциплинарно - в него вземат участие доста огромен брой. Военномедицинска академия е звено, което може да дават цялостния размер от действия, с които се лекува хепатоцелуларен карцином, в това число и чернодробната трансплантация.
Това е претекстът да създадем подобен конгрес. Ние - нашите екипи във ВМА, моя хирургичен екип, нашите гастроентеролози, нашите онколози, радиолози, даваме опция за комплексното лекуване на тези заболели. Темата е съобразена с опциите на болничното заведение. Такава хирургия и такова лекуване се прави в огромна болница с огромни запаси, с огромни благоприятни условия.
Самият факт, че във форума имаме такива посетители - професор Собран и професор Бонишон от Франция, професор Ки-Хун Ким от Южна Корея, професор Зоран Милошевич и професор Александър Карамаркович от Сърбия, професор Иринел Попеску и професор Флорин Ботеа от Румъния, професор Яман Токат и професор Дениз Балчи от Турция, професор Гуидо Торзили от Италия, професор Емилио Висенте от Испания - все водачи в региона на медицината и хирургията, приказва, че сме приети от тях и те гледат на нас другарски и като на равнопоставени сътрудници.
Какъв е пътят на международните нововъведения и съвременни медицински способи - по какъв начин нововъведенията стартират да се употребяват в хирургията?
За да се случат нововъведенията, би трябвало да има хирургичен екип, който гледа в вярната посока и търси нововъведенията. Този екип би трябвало да има поддръжката на управлението на болничното заведение, с цел да се случват нововъведенията. Без поддръжката на управлението - както морална, по този начин и финансова, нищо не може да се случи. Това важи и за разбирането на управлението за развиването на медицината.
Търсенето на новостите в хирургията, тяхното използване, присъединяване в разнообразни клинични изследвания, ходенето на конгреси, визията на новости са ключът. Размяната на информацията в хирургията и изобщо в медицината става на конгреси и специализации, които се концентрират върху детайлите в работата. След това - следва използване в работата.
Всеки случай на трансплантация ли е неповторим, професоре?
Всички случаи са еднообразно тежки, еднообразно комплицирани за нас. С идентична отговорност подхождаме към всеки един. Най-важното е да запазим високото равнище на лекуване на тези случаи с високотехнологична медицина, с сложно лекуване на болните, с положителното отношение към тях.
Най-важното е да се резервира равнището и наученото да се съобщи на идващите генерации, които да подхождат със същата отговорност и със същия хъс, както ние сме подхождали през тези 20 години.
Интервю на Илияна Маринкова
За достиженията на Клиниката в хирургията за нейните 20 години - ФрогНюз беседва с българското здравно величие в чернодробната и панкреатична хирургия проф. Никола Владов.
“В началото, несъмнено, никой не ни познаваше, имаше известно съмнение. Започнахме да вършим огромни и комплицирани интервенции, утвърдихме се. Четири години откакто създадохме Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, направихме първата чернодробна трансплантация във Военномедицинска академия без непозната помощ, без помощ на задгранични екипи. Започнахме всичко от нулата и го направихме български модел ”, споделя професорът.
Сега екипът, управителен от проф. Владов, има зад тила си 97 трансплантации на черен дроб.
“Развихме и станахме водачи в чернодробната и панкреатична хирургия. Вече 20 години поддържаме високото равнище, което в действителност е най-трудното - когато направиш нещо на доста високо равнище, да продължиш да го поддържаш във времето ”, сподели той.
“Най-важното е да се резервира равнището и наученото да се съобщи на идващите генерации, които да подхождат със същата отговорност и със същия хъс, както ние сме подхождали през тези 20 години ”, споделя още професорът.
Ето и цялото изявление с проф. Никола Владов:
Господин професор, тази година Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във Военномедицинска академия има 20-годишен празник – каква е равносметката за тези 20 години, с кои достижения сте най-горд?
Клиниката беше основана през 2003 година с поддръжката на тогавашното управление на Военномедицинска академия в лицето на ген. Тонев, който имаше съвременни, модерни визии за медицината и беше схванал, че една огромна и сериозна болница би трябвало да има такава клиника по чернодробно-панкреатична хирургия, че тази хирургия би трябвало да се развива във времето. Развитието на чернодробно-панкреатична хирургия е развой, който изисква време.
Тогава с ген. Тонев имахме среща. Той сложи времеви моменти и изясни по какъв начин вижда развиването. Тогава бях шеф на І-ва хирургична клиника на МБАЛ – Пазарджик, бях защитил дисертация, обвързвана с чернодробната хирургия. Материалът, който бях употребявал, беше от моя престой в Тунис. Вече бях специализирал чернодробна хирургия във Франция.
Така на 15 януари 2003 година започнах работа във Военномедицинска академия. На 1 юни същата година пък излезе заповедта за основаването на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология. Отначало в състава на клиниката бяхме аз, към този момент проф. Такоров - тогава беше специализант, преди малко приключил медицина, и старшата сестра Ася Шопова.
Във времето имах опцията да подбера екипа си. После в този екип се включи доктор Мутафчийски - към този момент военачалник и професор Мутафчийски, доктор Сергеев пристигна от районната болница в Пирдоп, в този момент доцент Михайлов - тогава доктор, също преди малко приключил. Постепенно във времето се включиха още сътрудници. Всички сътрудници, които се включиха първоначално, към този момент са началници. Една огромна част от тях са хабилитирани професори и доценти. Една част излязоха от клиниката и потеглиха по собствен път, развиха се, станаха началници на клиники и работят тази огромна и комплицирана хирургия.
Бавно и последователно клиниката се разви. Вече 20 години работим много интензивно. В началото, несъмнено, никой не ни познаваше, имаше известно съмнение. Започнахме да вършим огромни и комплицирани интервенции, утвърдихме се. На четвъртата година след основаването на клиниката направихме първата чернодробна трансплантация във Военномедицинска академия без непозната помощ, без помощ на задгранични екипи.
Бях ходил на специализация във Франция и поддържах тесни връзки с сътрудниците там, които през днешния ден са тук на нашия конгрес с тематика " Хепатоцелуларен карцином – мултидисциплинарен метод ”, които се откри през вчерашния ден вечерта - проф. Бонишон и проф. Собран, които тогава - преди 20 години, работеха в болница “Кушен ”.
Четири години откакто създадохме Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, направихме трансплантацията без да идват чужденци да и оказват помощ. Започнахме всичко от нулата и го направихме български модел.
Така във времето се развихме и станахме водачи в чернодробната и панкреатична хирургия. Вече 20 години поддържаме високото равнище, което в действителност е най-трудното - когато направиш нещо на доста високо равнище, да продължиш да го поддържаш във времето.
За 20 години се смениха много хора. Едни излизат, други влизат, учат се на хирургия, когато стигнат едно равнище, излизат, стават независими хирурзи, стават началници, развиват се. Такъв образец е доцент Белев в Пловдив, доктор Петко Димов в Бургас, доцент Василевски, които е заместник-директор на Министерство на вътрешните работи болница, проф. Такоров, който стана шеф на Първа клиника по коремна хирургия във ВМА, доцент Васко Михайлов, който е мой заместител в Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, доцент Луканова пък стана заместител на проф. Такоров. В момента в клиниката към този момент има четвърта вълна хирурзи, които се приготвят.
Говорихме за първата независимо осъществена трансплантация. Колко трансплантации се вършат сега и какъв брой могат да се вършат?
Това е огромен проблем, който съществува в България - неналичието на донори и дребният брой трансплантации, които се вършат. Направили сме общо 97 трансплантация, две от тях от жив донор - от възрастен на възрастен. Направихме първата трансплантация от жив донор в България от възрастен на възрастен, първата ретрансплантация.
Ние работим с това, което ни се дава. В последния септември да вземем за пример направихме пет трансплантации за един месец. Това е една напълно прилична цифра даже за средностатистически трансплантационен център в Европа.
Мисля, че можем да вършим умерено по 3-4 трансплантации на месец.
Как стои въпросът с донорството у нас - редно ли е съгласно Вас донорството да се предизвиква повече?
Такива акции има непрекъснато, просто би трябвало да бъде направена вярната организация. Транспортолозите по закон нямаме право да участваме в доноския развой - в организацията, във взимането на органите. Правилото е, че екипът, който взима органите, не може да прави самата трансплантация, това би трябвало да се направи от различен екип.
От наша позиция - по повод трансплантациите, имаме подготвеност и организация да вършим трансплантации когато и да е на денонощието.
Професоре, споменахте тридневния конгрес, който стартира през вчерашния ден във ВМА. Темата тази година е “Хепатоцелуларен карцином – мултидисциплинарен метод ”. Защо избрахте тази тематика за изданието на форума в годината на 20-ата годишнина на Клиниката?
Темата на този следдипломен курс, с който означаваме 20-годишнината на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във Военномедицинска академия, е лекуването на рака на черния дроб. Това лекуване мултидисциплинарно - в него вземат участие доста огромен брой. Военномедицинска академия е звено, което може да дават цялостния размер от действия, с които се лекува хепатоцелуларен карцином, в това число и чернодробната трансплантация.
Това е претекстът да създадем подобен конгрес. Ние - нашите екипи във ВМА, моя хирургичен екип, нашите гастроентеролози, нашите онколози, радиолози, даваме опция за комплексното лекуване на тези заболели. Темата е съобразена с опциите на болничното заведение. Такава хирургия и такова лекуване се прави в огромна болница с огромни запаси, с огромни благоприятни условия.
Самият факт, че във форума имаме такива посетители - професор Собран и професор Бонишон от Франция, професор Ки-Хун Ким от Южна Корея, професор Зоран Милошевич и професор Александър Карамаркович от Сърбия, професор Иринел Попеску и професор Флорин Ботеа от Румъния, професор Яман Токат и професор Дениз Балчи от Турция, професор Гуидо Торзили от Италия, професор Емилио Висенте от Испания - все водачи в региона на медицината и хирургията, приказва, че сме приети от тях и те гледат на нас другарски и като на равнопоставени сътрудници.
Какъв е пътят на международните нововъведения и съвременни медицински способи - по какъв начин нововъведенията стартират да се употребяват в хирургията?
За да се случат нововъведенията, би трябвало да има хирургичен екип, който гледа в вярната посока и търси нововъведенията. Този екип би трябвало да има поддръжката на управлението на болничното заведение, с цел да се случват нововъведенията. Без поддръжката на управлението - както морална, по този начин и финансова, нищо не може да се случи. Това важи и за разбирането на управлението за развиването на медицината.
Търсенето на новостите в хирургията, тяхното използване, присъединяване в разнообразни клинични изследвания, ходенето на конгреси, визията на новости са ключът. Размяната на информацията в хирургията и изобщо в медицината става на конгреси и специализации, които се концентрират върху детайлите в работата. След това - следва използване в работата.
Всеки случай на трансплантация ли е неповторим, професоре?
Всички случаи са еднообразно тежки, еднообразно комплицирани за нас. С идентична отговорност подхождаме към всеки един. Най-важното е да запазим високото равнище на лекуване на тези случаи с високотехнологична медицина, с сложно лекуване на болните, с положителното отношение към тях.
Най-важното е да се резервира равнището и наученото да се съобщи на идващите генерации, които да подхождат със същата отговорност и със същия хъс, както ние сме подхождали през тези 20 години.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ